Дрифт - контролираната лудост

Още от своята поява, автомобилът вълнува хората и събужда в тях естественият стремеж към съревнование и надпревара, съчетан с непрестанното търсене на адреналин. Това провокира и появата на автомобилните състезания, които днес са придобили толкова голямо многообразие, че на практика са превърнали автомобилният спорт в неделима част от обществото. Едно от най-модерните течения в него е т.нар. "дрифт", който печели все повече почитатели по света и добива култовия статус на автомобилна религия!

Когато обаче, споменем за дрифт, повечето хора си представят бясно и неконтролируемо въртящи се коли обвити в гъст дим с мирис на изгоряла гума в късните часове на нощта... нищо не е по-далеч от истината! Дрифтът, извлича най-интересните и зрелищни елементи от останалите автомобилни състезания и ги комбинира в един изключителен спектакъл, където пилот и машина са в пълен синхрон, изправени на лимита на физичните закони. Дрифтът е техника, прераснала в нов вид автомобилен спорт, която извежда пълният контрол над автомобила до изкуство и висша форма на умение!

 

ИСТОРИЯ

Всъщност дрифтът не е нов като явление и се използва като техника още от 30-те години от пилотите в Grand Prix. В най-чиста форма обаче, дрифт техниката е изведена през 70-те години в японския автомобилен шампионат. За пионер в дрифта се смята японският състезател Кунимитсу Такахаши, известен с агресивната си техника на преминаване през завоите с контролирано приплъзване и висока скорост. Този нестандартен за времето си стил му осигурява множество титли и овациите на публиката, екзалтирана от зрелищният спектакъл на висока скорост и димящи гуми.

Един човек бил особено впечатлен от техниката на Такахаши. Това бил младият уличен състезател Кейчи Тсучия, който започнал да практикува дрифт техниките на Такаши по тесните планинските пътища в Япония, като ги развива и усъвършенства. Популярността на Кейчи Тсучия бързо се разпространява сред така наречените "hashiriya" (яп. улични състезатели). Това предизвиква интереса на редица автомобилни списания, които се съгласяват да продуцират филм за т.нар. touge-run (спускане и изкачване по планински път) на Тсучия. Филмът известен като "Pluspy" вдъхновява много последователи на дрифт-техниката и увеличава популярността на този стил, както на улицата, така и сред професионалните състезатели. През 1988г. на пистата Цукуба в Япония се организира първото дрифт състезание D1 Grand Prix, което популяризира техниката сред автомобилната общественост. Очаквано на Запад също се появяват ентусиасти, повлияни от магията на дрифта. През 1993г. се организира първото състезание извън Япония, проведено на пистата Уилол Спрингс в Калифорния. Постепенно спортът добива популярност и печели фенове в цял свят, като днес е особено разпространен в Северна Америка, Европа, Австралия и разбира се Япония.

Кейчи Тсучия

 

ДРИФТ ТЕХНИКАТА

Най-просто казано, дрифтът е техника характерна с умишленото извеждане на автомобилът извън контрол чрез "презавиване", което води до загуба на сцепление на задните колела. В това положение, ъгълът на приплъзване на задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване. При дрифт, автомобилът се предвижва латерално (странично, напречно на завоя), ползвайки своята тежест и инерционен момент.

Успешният дрифт е свързан със задържането на задната част на автомобила, колкото се може по-дълго, като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи "стабилно" при запазване на едно важно условие - поддържане на висока и постоянна скорост. Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление и следователно автомобилът се кара на ръба на контрола. Понякога една малка грешка, като подаването на твърде много газ може да намали сцеплението до такава степен, че задържането на задната част на автомобила става невъзможно.

   

При дрифт, предните колела се движат по предварително избраната състезателна траектория. В професионалните състезания се оценява близостта на минаването на автомобила до така наречените “clipping points”, а без пълен контрол на предницата по точна траектория това е невъзможно.

Дрифтът не е просто "пързаляне" на колата, а напълно контролирано приплъзване. Пилотите внимателно "боравят" с автомобила и неговата граница на контрол, за да го насочват в желаната посока без да се завъртят неконтролирано и без да намаляват скоростта. Дрифт пилотите могат последователно да пързалят колата плавно и прецизно преминавайки от завой в завой, насочвайки я в желаната посока.

За постигането на перфектен дрифт, състезателите ползват редица техники на занасяне и контрол на автомобила. Ето основките от тях:

- Braking Drift (дрифт със спирачка) - при движение с висока скорост, преди влизане в завой се натиска спирачка, което пренася тежест към предния мост и олекотява задната част, което води до загуба на сцепление. След това се балансира с волана и педала на газта.

- Choku-Dori (дрифт с "люлеене") - задната част на автомобила се "люлее" напред и назад (подобно на махало), спрямо оста на движение.

- Clutch Kick ("удар" със съединителя) - педалът на съединителя се натиска точно преди завоя или вътре в него, след което рязко се пуска, което води до мигновен прилив на мощност към двигателните колела и те губят сцепление.

- Handbrake Drift (дрифт с ръчна спирачка) - ръчната спирачка се ползва за блокиране на задните колела, нарушавайки слайда и довеждайки до приплъзване.

- Heel Toe Shifting (превключване с пръсти и пета) - изключително майсторска техника на превключване на предавките с натискане на спирачката само с пръстите на десния крак, докато с петата се натиска газта! Това прави смяната на предавки по-гладка и позволява съсредоточаването върху управлението и работата със съединителя.

- Kansei Drift (освобождаване на газта) - при влизане с висока скорост в завой, газта се пуска рязко, което води до пренос на тегло към предната ос, олекотявайки задницата (тя губи сцепление).

- Power Over (излишък от мощност) - предпочитана техника при по-мощните автомобили. При влизане в завой, газта се натиска докрай, което води до изблик на мощност към двигателните колела и те губят сцепление (често се случва и неволно).

- Shift Drift Lock (дрифт с понижаване на предавката) - когато преди завоя или в него, превключите на по-ниска предавка, което води до прилив на въртящ момент (по-високи обороти) към двигателните колела и приплъзване.

- Manji (т.нар. "арабски дрифт") - демонстрационна техника, при която водачът "заклаща" автомобилът от едната страна на пътното платно до другата.

 

Оценяването на едно дрифт състезание е доста сложна и комплексна задача, като за своята оценка съдиите взимат в предвид редица фактори. Обикновено състезателите се пускат по двама, като са позволени и изпреварвания, стига това да не попречи на дрифт изпълнението на изпреварвания автомобил.

За крайният сбор от точки се следи за траектория на завиване (преминаването в максимална близост до предварително маркирани точки), ъгъл на траекторията (колкото по-голям, толкова по-висока оценка), скорост (средно 130км/ч.), зрелищност и стил на изпълнение (шоу фактор - оценява се от съдии и зрители). Голяма роля за крайният резултат на даден състезател играе реакцията на публиката, като понякога се случва, нейното одобрение или неодобрение на дадено изпълнение да бъде в разрез с дадената от съдиите оценка!

 

ДРИФТ АВТОМОБИЛИ

Най-често дрифт автомобилите са със задно предаване, олекотени купета и широки диапазони от мощност. Важно е автомобилът да бъде подготвен за целта, за да бъде максимално бърз и контролируем при приплъзване. От значение са мощността, окачването, скоростната кутия, теглото, гумите и множество други елементи. Поради тази причина един обикновен автомобил трудно би осъществил продължителен и контролиран дрифт.

Едно от най-важните условия е наличието на LSD диференциал с ограничено приплъзване, защото и при най-малката загуба на сцепление, обикновеният отворен диференциал престава да работи и не изпраща въртящ момент към двигателните колела. Едно от т.нар "бюджетни решения" е заваряването на диференциала, като така той заключва на 100% и определено е ефективен за дрифт (НО НЕ И ЗА УЛИЦАТА). Тук обаче стои въпросът с надежността на заварките, особено при по-продължително натоварване (дрифтене).

Автомобили с предно или двойно задвижване също могат да правят дрифт ако са оборудвани подходящо.

За да "дрифти" един автомобил с предно предаване трябва да разполага с Torsen диференциал отпред (в противен случай само ще се хлъзга странично за кратко, имитирайки дрифт).

Ако е с двойно задвижване, за да прави дрифт, автомобилът трябва да разполага с LSD на задния мост и средния диференциал, като задния трябва да е виско. Някои модели 4х4 автомобили имат клъч-тайп, Torsen или виско диференциал отзад, Torsen, клъч тайп или виско междинен диференциал и торсен преден диференциал - те могат да дрифтят защото предният Torsen не позволява загуба на сцеплението на предните колела при подаване на газ в завоя, но ако имат Torsen отзад, дрифтът е много труден.

За един дрифт автомобил, от голямо значение е и окачването. Най-често се използват регулируеми амортисьори, които позволяват настройки.

На практика всеки автомобил със задно предаване (и не само) би бил подходящ за дрифт, стига да бъде подготвен. Класическите дрифт автомобили обаче са разбира се японски - Nissan Silvia S15, Nissan 180SX/200SX/240SX (с уникално разпределение на тежестта 54/46 преден/заден мост), разбира се Nissan Skyline, Nissan 350Z, Тойота Altezza, Toyota Supra, Mazda RX-7 и култовата Toyota AE86 (Toyota Sprinter Trueno, Toyota Corolla Levin), превърнала се в легенда на дрифт спорта.

Toyota AE86

Почитателите на дрифта обичат да казват, че щастието не е зад завоя - то е в завоя! Това, което прави дрифт спортът толкова предизвикателен и вълнуващ е тънката граница между поддържане и загуба на контрол. "Натискате спирачките и след това завъртате волана, натискате съединителя и дърпате ръчната. Освобождавате ръчната и контрирате с волана... след това чакате, знаейки че колата сочи посоката на изхода на завоя. На излизане от завоя се усмихвате и натискате газта до ламарината" - Кейчи Тсучия (Drift King)

 

Теодор Трифонов, Autoreview.bg

popup content