През тридесетте години Българският Автомобилен и Туринг Клуб (БАТУК) организира ежегодни екскурзии до европейските автоизложения за своите членове, повечето от които са автомобилни търговци. В тях дълбоко се загнездва идеята за провеждането на такова мероприятие и в България, но организацията му изглежда непосилна задача. Проблем на този етап са и тежките условия, в които се намира автомобилната търговия в България. По това време у нас стандартът на живот чувствително се повишава. В София, където е съсредоточена цялата автомобилна търговия се предлагат над тридесет различни марки от основните държави производителки. За човек от зараждащата се средна класа не е проблем да събере за една година сумата за нов автомобил. Пречките пред всеки желаещ собствен автомобил обаче са сериозни - високи данъци, високи цени на горивото и отчайващо лоши пътища. Според едно проучване от 1937г. в България се пада по един лек автомобил на 2000 души, докато в другите балкански страни цифрите са далеч по-високи.
Началото
Положението започва да се променя в края на тридесетте години, когато пречките постепенно изчезват и идеята за автоизложение в България добива все по-осезаеми измерения. На 10 април 1939г. първото в българската история автомобилно изложение е вече факт. То се провежда на площ от 4000м2 в Панаирното градче в Пловдив. Представени са седем германски, три американски, две френски, една английска, една италианска и една австрийска фирма. Броят на изложените модели е внушителен - над 40 автомобила, много мотоциклети, камиони, автобуси и дори състезателна кола поставена пред входа на изложението. Особено силно се представя германската автомобилна промишленост, която е монополист на целия Балкански полуостров. Всички вносители осигуряват цветни рекламни материали, преведени на български език, което е забележително предвид, че повечето търговци успяват да продадат едва по няколко автомобила годишно.
Mercedes 230 е представен на първото автомобилно изложение в Пловдив
Въпреки бушуващата в Европа война през пролетта на 1940г. в Пловдив е организирана втора автомобилна изложба, в която вземат участие Германия и СССР. Това е и първото чуждестранно автоизложение, в което се включва Съветският Съюз.
Войната не успява да нанесе сериозни поражения на автомобилната търговия в България, но новата политическа ситуация прекратява дейността на повечето автомобилни търговци. След 9-ти септември 1944г. единици от частните представителства успяват да се задържат на пазара, а повечето оцеляват практикувайки сервизна дейност. През 1952г. държавата изземва функциите на всички частни търговци и те принудително прекратяват своята дейност.
Време на "безвремие"
Тогава идват руснаците..... След като Съветският Съюз се самопровъзгласява за основен вносител на автомобили у нас, става ясно че поне за няколко години ние трябва да възприемем един основен принцип за ползване на превозни средства в СССР - само за държавни нужди. Това на практика е неизбежно, тъй като между 1948 и 1957г. руснаците едва смогват да произведат по стотина хиляди автомобила годишно. По това време СССР, които нямат опит в провеждането на автомобилни изложби следват простата формула на аранжиране - портрети на "Вождовете" и край тях представеният продукт. По този начин превръщат стоката си в култов предмет, символ на Сталин и "Правдата".
ЗИС 110 (кръстен на Йосиф Сталин) е пълно копие на американският Packard 120
И българите не оставаме назад като през 1949г. на изложението в Пловдив е представен първият (и единствен) български камион "Димитровец". Уникатът съвсем тенденциозно носи името на водача Георги Димитров. Общо казано представянето на леки автомобили по време на техническият панаир в Пловдив между 1947 и 1956г. е скромно. По това време Пловдив се утвърждава като единствен център за бъдещите автомобилни изложби.
Тъмните облаци надвиснали над българските автоизложения се раздвижват осезаемо след 1958г. С подема на търговията в България се увеличава и броят на държавите участнички на Пловдивският панаир. Разпръснати между кранове и трактори, автомобилните щандовете бавно започват да оформят приличен автосалон. Западът решава да се "пробва" на източноевропейският пазар и постоянни участници на изложението стават Франция, Италия, ФРГ и други.
През 1962г. се присъединяват и САЩ с два модела на Ford - Falkon и екзотичния Thunderbird. Mercedes пък се осмеляват да докарат своя флагман 300SL. В края на 60-те в Пловдив пристигат и необичайни автомобилни производители като DAF и SAAB, а нивото на продажбите у нас през 1969г. достига до 18117 леки автомобила.
Екзотичните Ford Thunderbird и Mercedes 300SL участват на Пловдивския панаир през 1962г.
Западните фирми знаят много добре, че изложбите в Пловдив през 60-те години не са нещо повече от социалистическо показно, но като професионалисти живеят с надеждата, че все някой ден ситуацията ще се промени и ще бъдат поощрени за своя инат в "българското изложбено дело". Fiat и Renault стигат още по-далеч, решени да завоюват единствената източноевропейска страна, в която не са стъпили. Тъй като техните евтини автомобили тук изглеждат недостъпни, те започват да ги внасят у нас на части. Тук те се сглобяват и боядисват, а обезцененият български труд ги прави по-достъпни. Така създадените общи дружества Булгаррено и Пирин-ФИАТ, присъстват със свои щандове от 1866 до 1969г., благодарение на временното отслабване на примката на централизираната икономика. Издават се рекламни материали и статии в единственото специализирано автомобилно списание по това време - "Авто-Мото".
Volkswagen също се възползват от ситуацията и отварят фирмен сервиз в София, а SAAB се интересуват от монтаж на техни автомобили в България. През 60-те години мнозина български инженери също излагат свои разработки, базирани на монтираните у нас автомобили.
Проспект на Булгаррено 8 на английски език
През 1968г. срещу сто средни месечни заплати всеки българин е можел да притежава атрактивния Булгаралпин 110, сглобен в малка серия в Пловдив
Пилеенето на валута обаче, сериозно тоемози висшите функционери на БКП. Това води до спиране на монтажа на FIAT в Ловеч през 1971г., а през 1970г. след съдебен процес срещу служители в организацията "Тексим" - едни от създателите на Булгаррено, производството на марката е прекратено. Така партийните функционери съвсем умишлено отварят пътя към монополизъм на съветската техника, а в началото на 70-те години западните представители постепенно се оттеглят от автомобилните изложения в Пловдив.
На техническият панаир започват да се излагат само социалистически марки автомобили произвеждани десетилетия без изменения. Щандовете застиват във времето и придобиват скучен и архаичен вид. Единствено Mercedes-Benz продължават ежегодно да представят своята продукция, разнежвайки нашите соц. лидери със западен стандарт. Това става и предпочитаната от тях марка автомобили.
С падането на социализма, на българският пазар се завръщат и западните марки автомобили. След 1990г. автомобилното изложение на Пловдивският технически панаир постепенно възвръща позициите си на уважаван автосалон. Наред с него в София също започва да се провежда ежегодно автомобилно изложение. Софийският автосалон, постепенно се разраства и днес е най-престижният автомобилен форум в страната, признат и от OICA (Международната организация на автомобилните производители).
Теодор Трифонов, Autoreview.bg
