Снегът ме изненада

Да де, изненада ме снегът, но... през ноември миналата година. Днес вече не ме изненадва , нали сме зима все пак. Инак фразичката е любима заигравка на журналистите в началото на всяка зима. Нещо повече -  тази фраза се нарежда  в класацията по популярност в челните редици на заучените реплики: "в условия на криза", "дупки в бюджета", "политическа воля"(последното ми е любимо).  

 
В интерес на истината обаче, снегът може да бъде изненада в Северна Африка, например, но не и в България, където за „изумление“ на всички, вали всяка зима. Реално погледнато, обикновените хора не биват  сварвани неподготвени.  Всеки шофьор предварително се е погрижил за автомобила си, оборудвал се е със зимни гуми (или не се е оборудвал).Също така е позакърпил и поразиите, предизвикани от неравни пътища, дълбоки дупки или високи шахти (педя над платното или педя под платното, според БДС). Но има един фактор, който не зависи от него, а се явява водещ в безопасното и комфортно придвижване и това е състоянието на пътната инфраструктура.  
 
"Любим" момент ми е, когато неизчистените улички замръзнат, образувайки пейзаж, достоен за друга планета. Някак си започвам да се чувствам като космонавтите в техния луноход. Проучвайки всеки кратер, сякаш се превръщам в откривател на един нов свят - замръзнал свят, властван от дупки, коловози и странни метални контейнери, приличащи на кофи за боклук, поставени на пътното платно. Бавно преминавам, внимавайки да не ударя картера или праговете и чувствам със сърцето си "разбиващите" стонове на почти новото ми окачване. С изненада откривам и други "изследователи"като мен - някой май са закъсали, други се носят в красивият танц на летните си гуми. 
 
Да! Българинът е откривател, но по неволя. Късмет са искарали американците, че не сме ги "открили" първи. Щаха да видят те, какво е "благодат" и "Американска мечта". Впрочем, неможе да очакваш от общини и фирми, крадени десетилетия наред, да свършат качествено някаква работа със своята архаична техника и мизерен бюджет. Не са ни виновни хората в снегорините, работещи денонощно за смешна заплатка, не е виновен даже кмета (ние сме си го избрали). Лошото е, че така като се замисля за положението сме си виновни всички ние - от дядо Либен с магаренцето, до Митю Пищова с мАнкенките. Направо ситуацията е не код "оранжево", ми направо код "кафяво" …
 
P.S.
Виновен е и снегът, който пак ни изненадва посред зима.
 
Теодор Трифонов, Autoreview.bg
popup content