Opel Astra H

На автомобилната сцена, Opel Astra винаги е стоял някак в сянката на VW Golf, въпреки многобройните си предимства и доста примамлива цена. Когато през 2004г. от Opel представят Astra H - третото поколение на популярния хечбек, на пазара се появява автомобил, който има амбицията и силите да застраши сериозно хегемонията на Golf. Претендентът от Рюселхайм е сериозен напредък за компанията и демонстрира модерен дизайн, съчетан с високо качество на изпълнението, които моментално се превръщат в неговите силни козове привличащи множество почитатели. В голяма степен, Opel Astra H става наистина масов автомобил, който днес е все по-достъпен и търсен на вторичния пазар, привличайки със стилен външен вид и традиционното за Astra-поколенията голямо разнообразие от задвижващи агрегати и модификации на каросерията.

Opel Astra H е представен през 2004г., като година по-късно са представени модификациите GTC Coupe и спортният модел Astra OPC с 2.0-литров турбо двигател и 240кс. През 2006г. е представен кабриолетът с твърд подвижен покрив Twin Top, а през 2007г. Astra H претърпява фейслифт, като от февруари, модела се предлага и с нови двигатели.

Традиционно, Opel Astra се предлага с разнообразие от бензинови и дизелови двигатели. Бензиновите са 1.4 с мощност от 90кс., 1.6 с 105кс., 1.8 с 125 или 140кс.(от 2005г.) и 2.0-литров с турбо и мощност от 170 до 240кс.

Дизеловите двигатели монтирани в Astra H са 1.3CDTI с 90кс., 1.7CDTI с 80 и 100кс. и по-големия 1.9-литров CDTI дизел с мощност от 120 или 150кс.

Автомобилът, който ви показваме е с 1.4-литров бензинов двигател с мощност от 90кс. Тази модификация на Opel Astra H е една от най-често срещаните на пазара за употребявани автомобили и се характеризира с добър баланс между нисък разход на гориво, и задоволителна динамика.

Opel традиционно предлага своя компактен модел Astra в голяма гама от разновидности на каросерията. Astra H се предлага във версии хечбек с три или пет врати, седан, комби и много приятен кабриолет с подвижен твърд покрив, като между тези модификации съществуват разлики, които не се изчерпват просто с различните стопове или задни калници. Модификациите се различават доста една от друга - например седанът и комбито имат увеличено с 90 мм междуосие спрямо останалите версии. Сериозни различия има и при 3 и 5-вратите хечбеци. Купето с 3 врати - GTC (Grand Tourismo Compact) е по-ниско (с 25мм.) и по-широко (с 40мм.) спрямо модела с 5 врати, което в комбинация с по-агресивния дизайн му придава подчертано спортно излъчване. Подобни модели разполагат с по-мощни двигатели и се характеризират с доста спортно поведение. Като цяло трябва да бъдете по-внимателни към покупката на GTC, защото съществува риск, да e експлоатиран безжалостно от предишния собственик. За всички модификации обаче, е характерна стилната и елегантна дизайнерска линия, спечелила множество фенове още при появата на Astra H на пазара. Автомобилът определено демонстрира излъчване и индивидуалност - нещо, което липсваше на леко скучната Astra G, и което се оказва силен коз в пазарната битката с VW Golf. Освен елегантно, купето на Astra H е доста солидно изградено, като каросерията е изцяло поцинкована, което не дава никакъв шанс на корозията (забравете вече тези приказките за Opel и ръждата). Все пак преди покупка на Astra H е препоръчително да огледате под хромираната лайсна на задния капак, където понякога се появява корозия, но тя е по-скоро с козметичен характер. Друго характерно място, което не трябва да изпускате при оглед е горната част (ботушите) на предното окачване, където поради конструктивна недомислица се събира вода и избива ръжда. Това явление е характерно за употребяваните автомобили идващи от Германия и Австрия и почти изключено за "италианки".

Слабо място на Астра H от първите години на производство са стъклата на фаровете за мъгла, които се пукат, когато са пуснати в по-студено време. Критика търпи и качеството на лаковото покритие, което се драска изключително лесно.

В интериора на Astra H се вижда осезаемият напредък на Opel в качеството на използваните материали, особено спрямо предишното поколение на модела. Все пак, особено в екземплярите от първите години на производство, често може да се чуе скърцане или тракане от таблото, най-вече около волана, което се дължи на не особено добрата сглобка. В унисон с външния вид, таблото на Astra H също демонстрира интересен дизайн, макар и да изглежда леко грубо и прекалено пластмасово, и да притежава някой недомислици от гледна точка на ергономичността. Дразнеща за мен обаче е липсата на индикатор за температурата на охлаждащата течност. Той е заменен от светлинен индикатор, който светва при прегряване на двигателя (дано не е вече късно).

  

Шофьорската позиция в Astra H, макар и висока не ви дава особено добра видимост, дори и напред, където широката предна колона дразни, особено при завой и маневриране. Влошената видимост назад също може да се отчете като минус за модела, особено при версията GTC. Големите огледала за обратно виждане донякъде компенсират положението, а ако искате да опазите вашата Astra H от удари при паркиране и маневри, силно ви препоръчвам да си сложите парктроник (и то не само заден). Иначе купето на автомобила е достатъчно просторно и предлага задоволително пространство и на задните места. Предните, както и задните седалки са леко "дървени" и къси, което ги прави не особено комфортни при по-дълго пътуване, но за сметка на това са изработени от качествени материали, като наличието на изтъркани или скъсани места трябва да ви говори по-скоро за екземпляр, който не си знае километрите. Все пак имайте в предвид, че комфорта в голяма степен зависи и от нивото на оборудване на конкретния автомобил. Моделът търпи критики и по отношение на шумоизолацията на купето.

Багажното пространство в Astra H е достатъчно голямо за класа си, предлагайки обем от 380 литра (340 в GTC), който при сгънати задни седалки се увеличава до 1300 литра. Проблем за някой може да се окаже тесния отвор на багажника.

   

Най-малкият бензинов двигател с обем от 1.4-литра и мощност от 90кс., с който разполага тествания модел, не се слави с особени динамични характеристики, но за сметка на това е изключително икономичен. Разходът на гориво извън града е около 5л/100км., а в градски условия не надвишава 7л/100км. Все пак 90-те конски сили се справят без проблем с купето на Astra H и са напълно достатъчни за препускането по градските светофари, а не срещат трудности и при движение извън града. Двигателят не се слави с характерни проблеми, но е чувствителен към качеството на маслото, което трябва да се сменя навреме, защото в противен случай рискувате да повредите хидравличния обтегач на ангренажната верига, с която разполага.

Най-популярните бензинови двигатели са 1.6 с 105кс. и 1.8 с 125 или 140кс. Те са снабдени с ангренажен ремък, който се сменя заедно с обтегачи и ролки на 75 000км (1.6) и 105 000км (1.8). Препоръчително е на всеки две смени да се сменя и водната помпа. Бензиновите агрегати разполагат с TwinPort технология, която е създадена с цел икономия на гориво - при частично натоварване, горивната смес постъпва в цилиндъра само през един от двата всмукателни клапана. Системата обаче страда от проблем с т.нар. вихрови клапи, които затварят 4 от 8-те всмукателни клапана и с времето отказват да функционират, а тяхната смяна може да надхвърли 1000лв. Повредите се дължат най-често на нередовно обслужване и некачествено гориво, затова както и при покупката на всеки употребяван автомобил, най-голямото неизвестно се явява предишния собственик.

По рядко срещани са 2.0-литровите турбо двигатели, които предлагат отлична динамика и определено биха били много подходящ избор ако сте почитател на по-спортното шофиране. Те разбира се са характерни и с доста високия си разход на гориво - все пак конските сили си искат своето.

Дизеловите двигатели, традиционно са най-предпочитания вариант при покупката на Opel Astra H. Малкият 1.7-литров CDTI двигател е доказано надежден и изключително икономичен, като при това предлага повече от задоволителен въртящ момент. При този агрегат има оплаквания от маслената помпа и водните съединения, но те са по-скоро изключение. По-предпочитан, но и по-проблемен е 1.9-литровия CDTI дизел с мощност от 120 и 150кс.. Той предлага много добра динамика (особено 150кс.) при нищожен разход на гориво, но често страда от проблеми с клапите на всмукателния колектор, водната помпа и алтернатора. Нерядко се задръства и филтъра за сажди. Слабо място и при двата дизелови двигателя е ЕГР-клапанът, който е много чувствителен към качеството на нафтата, което с нашите "хубави" горива е предпоставка за сериозни разходи.

Преди покупката на дизелов Opel Astra H ви препоръчваме да прочетете и нашата статия за съвети при покупката на употребяван дизелов автомобил! Задължително е да закарате избрания автомобил (независимо дали е бензин или дизел) на компютърна диагностика, където ще си проличат евентуалните му проблеми.

  

Окачването на Astra H е може би един от най-здравите възли в автомобила. То разполага с голям ресурс дори при нашите пътища, като по ходовата част по-чести проблеми възникват единствено със стабилизиращата щанга. Понякога е възможно да се чуе скърцане от задните тампони, което не е повреда, а се дължи на самия материал, от който са изработени. Скърцането се премахва със смазване на тампоните и трябва да се прави на 3 - 4 месеца (ако ви дразни). Като цяло окачването се характеризира с по-твърдата си настройка, което обаче в никакъв случай не вреди на комфорта, но е доста подходящо ако сте почитатели на по-спортното шофиране.

Opel Astra H се предлага с 5 и 6-степенни ръчни скоростни кутии, като втория вариант е за предпочитане. Задължително при пробно шофиране проверете превключването на всяка предавка. Намират се и екземпляри снабдени с автоматичната трансмисия Easytronic, разполагаща с пет предавки и характерна с доста неизправности. Нейният съединител изисква редовно регулиране (поне на 15 000км.), в противен случай възникват трудности при превключването, което може да доведе до повреда на маховика и съединителя - доста сложен и скъп ремонт.

По отношение на електрическата система, третото поколение на Astra определено отбелязва напредък като надеждност. Все пак и тук модела демонстрира някой характерни и за Astra G проблеми като клапана за рециркулация на въздуха в купето, който дефектира. Проблеми възникват и в модула на кормилната колона, които се изразяват в липсата на контакт при палене, отказ на фарове и чистачки. С течение на времето, често се разбиват втулките на задвижващия механизъм на чистачките.

Като цяло, третото поколение на Opel Astra е един надежден и солидно изграден автомобил, със сравнително евтина поддръжка. Важно е да не правите компромис с качеството на обслужването и консумативите. Когато избирате вашата Astra се насочвайте към екземпляри с доказана сервизна история и по възможност от собственик.

Преди покупка на употребяван автомобил, прочетете и нашия раздел за съвети и техническа информация!

 

Теодор Трифонов, Autoreview.bg

фото: Мирослав Трифонов

popup content